ОСОБЕНОСТИ В СПЕЦИФИЧНАТА ДИАГНОСТИКА И ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА ПРИ HIV-ИНФЕКЦИЯТА
 Проф. д.м.н. Радка Аргирова, вирусолог, Аджъбадем Сити Клиник ДКЦ и Токуда Болница, София
Преди да опишем особеностите в специфичната диагностика на HIV-инфекцията, ще дефинираме някои основни понятия от областта HIV/СПИН. HIV-инфекцията се определя като периодът от момента на заразяване с HIV до смъртта при естествен ход на инфекцията. СПИН е последната фаза на HIV инфекцията, като съществуват ясно определени критерии – клинични и лабораторни - за поставяне на диагнозата СПИН. Симптомите на остра/ хронична HIV инфекция при възрастни и деца са описани в Приложение 1 към чл.10,т.1 на Наредба N 47 на МЗ, обнародвана в ДВ, бр.103/29.12.2009 г. В Приложение 2 към чл.10,т.2 на същата Наредба са описани индикаторните заболявания за СПИН.
Прозоречен период е времето между заразяването с HIV и появата в кръвта на биохимично измерими маркери на инфекцията (най-често антитела, но като маркери могат да бъдат използвани и вирусспецифични антигени, както и вирусна РНК). Сероконверсия е моментът, в който се откриват биохимично измеримите маркери (най-често антитела към HIV, които най-вероятно се формират по-рано, отколкото се откриват). Практически, прозоречният период е времето между заразяването и откриването на антивирусните антитела. HIV антителата се откриват най-рано 2 седмици след заразяването, в 60-65% от случаите се откриват след 4 седмици, в 80% - след 6 седмици, в 90% - след 8 седмици и в 95-98% - след 12 седмици. При съвременните тестове от 4-то поколение освен анти-р24 антителата, се открива и р24 антигена – около 4-5 дни преди появата на антителата. Най-ранно определимият лабораторен маркер е HIV РНК, която пък се открива около 6-7 дни преди р24 антигена. Следователно, няма никакъв смисъл да се търсят специфични маркери на HIV преди началото на втората седмица след заразяването.
Продължение...
ЦИТОМЕГАЛОВИРУС И БРЕМЕННОСТ
Проф. ДМН Радка Аргирова, вирусолог, Аджибадем СитиКлиник Токуда Болница, Клинична Лаборатория Цитомегаловирусът (CMV) е член на семейството на херпесните вируси. В това семейство влизат около 200 вируса, но осем от тях причиняват заболявания у човека – херпес симплекс типове 1 и 2 – HSV-1, HSV-2, херпес зостер вирус – VZV, Епщайн-Бар вирус – EBV, както и неотдавна изолираните човешки херпесни вируси – типове 6,7 и 8 – HHV-6, HHV-7 и HHV-8. Инфекциите с тези вируси се характеризират със следните отличителни черти:
- Масовост и най-често субклинично протичане, особено когато засягат детската възраст;
- Инфекцията с тях остава доживотна, обикновено латентна при нормално функционираща имунна система, като отделните представители на семейството се различават по начина и мястото на установяване на латентност;
- Показват постоянна тенденция за увеличаване честотата и тежестта на клиничната манифестация при реактивация;
- Реактивират се при имуносупресивни състояния, като н тези случаи се превръщат в сериозен и трудeн за лечение клиничен проблем.
С цитомегаловирус (CMV) са заразени около 85% от възрастните хора у нас. Те носят IgG антитела.Вирусът се предава особено добре чрез слюнката, поради което бременните жени и близките им трябва да бъдат съветвани да не целуват новородените по устата, както и да бъдат с повишено внимание към личната си хигиена. Прясно заразяване на бременната с вируса води до пренасянето му и заразяване на развиващото се бебе, а по време на раждане заразяването става чрез урина, цервикални и вагинални екскреции. Глобалните данни показват, че 0.2% - 2% от новородените в световен мащаб се раждат заразени с CMV. Инфекцията е по-честа в развиващите се страни и при лоши условия на живот. Вродената CMV инфекция е най-важната инфекциозна причина за вродена глухота, малформации, микроцефалия, забавено умствено развитие и способности за учене и запаметяване у децата. В по-късна възраст децата с вродена CMV инфекция имат проблеми с функционирането на имунната система, изразяващи се в повишена заболяемост.
Продължение...
Разказването на лична история е ефективен начин за комуникиране на идея или послание
София, декември 2018 През историите хората могат да се свързват един с друг като човешки същества
Д-р Пол Броуди, психиатър и разказвач на истории Слушането оформя говоренето. Ние трябва да искаме да разберем другия и да слушаме открито без предразсъдъци и предварителна нагласа
Мъри Носел, психолог и разказвач на истории Неотдавна по покана на БАСП в рамките на проекта ни „Разказвачите на истории” Пол и Мъри гостуваха в България и проведоха обучение за слушане и разказване на истории. Според общото мнение на всички участвали, срещата с двамата беше изключителна не само от професионална гледна точка, но и в личен план, и остави дълбок отпечатък у всеки, отключи нови сетива и промени чувствителността и светоусещането ни.Чрез това интервю предоставяме възможност да се докоснете до техния начин на мислене и да ги усетите като хора. 
Д-р Мъри Носел е основател и директор на компанията „Narativ Inc”, специализирана в обучения за „разказване на истории”, с офиси в Ню Йорк и Лондон. Мъри е клиничен психолог, а също така режисьор и продуцент, номиниран за „Оскар” за документален филм, фасилитатор и мотивационен оратор. Лектор е в програмата на Факултета по наративна медицина в Колумбийския университет.
Основател е на проекта World Mother Storytelling. 
Д-р Пол Броуди е психиатър,
разказвач на истории и семеен терапевт, също завършил
актьорско майсторство в Драма Студио Лондон. Ръководи различни проекти и обучава организации в Африка и Източна Европа на изкуството на слушане и разказване на истории за цели на застъпничеството.
Преподавател и обучител в магистърската програма по наративна медицина на Колумбийския университет. Ако трябва да се представите в едно изречение или с три думи как би изглеждало това?
Пол: Душа, човешко същество с история.
Мъри: Аз съм слушател и разказвач на истории. Провеждате обучения и като цяло работите в различни части на света, докосвайки се до различни култури. Има ли разлика в начина, по който хората разказват истории и общуват помежду си и до каква степен те се разбират един друг?
Пол: Хората имат различни идеи и вярвания за света. Хората също имат много различни мнения за начина, по който нещата трябва да се случват. Обаче, щом могат да разкажат история без да коментират или да добавят своето мнение, тогава историите са си истории и хората се свързват един с друг. През историите хората могат да се свързват един с друг като човешки същества.
Мъри: Само на най-повърхностно ниво историите на хората имат различно съдържание. Някои живеят на топли места, други на студени. Някои са богати, други бедни, някои са образовани, а други не. Хората имат различни властови позиции, образование, богатство, здраве и т.н. В моята работа се срещам с такива, животът на които преминава в комфорт и очевидна лекота. Други живеят в условия на войни, природни бедствия, епидемии, изключителна бедност и сериозни заболявания. Не подценявам тези разлики, но независимо от всичко това всички ние до голяма степен сме еднакви. Всички ние искаме едно и също – да бъдем щастливи – и животът ни се управлява от едни и същи теми: любов, гняв, доблест и съчуствие... Всички ние имаме еднаква съдба – родени сме и ще умрем. Няма същество, което да се измъкне от тази неизбежна съдба.
Определям историята на даден човек като онова, което се е случило. Когато хората просто си дават сметка за своя опит, за това какво са видели, помирисали, вкусили, докоснали... те са способни да преодолеят тези разделяния. Ние успяваме да предадем нашия метод на различни хора по света, говорещи многобройни езици, дори на такива с интелектуални затруднения.
Продължение...
Хепатит Е вирусна инфекция
 Д-р Мария Пишмишева1, Елица Голкочева-Маркова2, проф. Радка Аргирова3
1–Началник Инф. Клиника, МБАЛ – Пазарджик, 2_Нац. Референтна Лаборатория по хепатити, Отдел по вирусология, Нац. Център по заразни и паразитни болести, София, 3_Сектор „Имунология и молекулярно-биологична диагностика, Аджибадем СитиКлиник ДКЦ Токуда - София Въведение: По данни на Европейския Център за превенция и контрол на болестите (ECDC) инфекцията с хепатит Е в Европа през последните години е нарастнала повече от 10-кратно – от 514 случая през 2005, в 2015 г. те вече са 5617 . Повод за безпокойство е, че тестирането, диагностицирането и надзора на HEV се извършва практически само в 20 Европейски страни /България не е сред тях/. Профилът на болния с клинично проявен хепатит Е в Европа е причинен от HEV – генотип 3 и може да се определи като мъж на възраст около и над 50 години, често с предшестващи чернодробни заболявания и отрицателни маркери за другите вирусни хепатити. Броят на заразените лица нараства и в страни без епидемиологичен надзор на инфекцията. Цел на настоящия обзор е популяризиране на HEV инфекцията сред медицинската общественост у нас, нейното диагностициране, усложнения, лечение. Надяваме се в близко бъдеще тази инфекция да бъде включена в епиднадзора на страната наравно с останалите хепатитни вируси.
Продължение...
|
|
ИНТЕРВЮ НА ДЪЛГОСРОЧНИЯ КОНСУЛТАНТ НА БАСП Д-Р ИВАН ДИКОВ ПО СЛУЧАЙ СВЕТОВНИЯ ДЕН НА КОНТРАЦЕПЦИЯТА
