София, декември 2018
През историите хората могат да се свързват един с друг като човешки същества
Д-р Пол Броуди, психиатър и разказвач на истории
Слушането оформя говоренето. Ние трябва да искаме да разберем другия и да слушаме открито без предразсъдъци и предварителна нагласа
Мъри Носел, психолог и разказвач на истории
Неотдавна по покана на БАСП в рамките на проекта ни „Разказвачите на истории” Пол и Мъри гостуваха в България и проведоха обучение за слушане и разказване на истории. Според общото мнение на всички участвали, срещата с двамата беше изключителна не само от професионална гледна точка, но и в личен план, и остави дълбок отпечатък у всеки, отключи нови сетива и промени чувствителността и светоусещането ни.Чрез това интервю предоставяме възможност да се докоснете до техния начин на мислене и да ги усетите като хора.

Д-р Мъри Носел е основател и директор на компанията „Narativ Inc”, специализирана в обучения за „разказване на истории”, с офиси в Ню Йорк и Лондон. Мъри е клиничен психолог, а също така режисьор и продуцент, номиниран за „Оскар” за документален филм, фасилитатор и мотивационен оратор. Лектор е в програмата на Факултета по наративна медицина в Колумбийския университет.
Основател е на проекта World Mother Storytelling.

Д-р Пол Броуди е психиатър,
разказвач на истории и семеен терапевт, също завършил
актьорско майсторство в Драма Студио Лондон. Ръководи различни проекти и обучава организации в Африка и Източна Европа на изкуството на слушане и разказване на истории за цели на застъпничеството.
Преподавател и обучител в магистърската програма по наративна медицина на Колумбийския университет.
Ако трябва да се представите в едно изречение или с три думи как би изглеждало това?
Пол: Душа, човешко същество с история.
Мъри: Аз съм слушател и разказвач на истории.
Провеждате обучения и като цяло работите в различни части на света, докосвайки се до различни култури. Има ли разлика в начина, по който хората разказват истории и общуват помежду си и до каква степен те се разбират един друг?
Пол: Хората имат различни идеи и вярвания за света. Хората също имат много различни мнения за начина, по който нещата трябва да се случват. Обаче, щом могат да разкажат история без да коментират или да добавят своето мнение, тогава историите са си истории и хората се свързват един с друг. През историите хората могат да се свързват един с друг като човешки същества.
Мъри: Само на най-повърхностно ниво историите на хората имат различно съдържание. Някои живеят на топли места, други на студени. Някои са богати, други бедни, някои са образовани, а други не. Хората имат различни властови позиции, образование, богатство, здраве и т.н. В моята работа се срещам с такива, животът на които преминава в комфорт и очевидна лекота. Други живеят в условия на войни, природни бедствия, епидемии, изключителна бедност и сериозни заболявания. Не подценявам тези разлики, но независимо от всичко това всички ние до голяма степен сме еднакви. Всички ние искаме едно и също – да бъдем щастливи – и животът ни се управлява от едни и същи теми: любов, гняв, доблест и съчуствие... Всички ние имаме еднаква съдба – родени сме и ще умрем. Няма същество, което да се измъкне от тази неизбежна съдба.
Определям историята на даден човек като онова, което се е случило. Когато хората просто си дават сметка за своя опит, за това какво са видели, помирисали, вкусили, докоснали... те са способни да преодолеят тези разделяния. Ние успяваме да предадем нашия метод на различни хора по света, говорещи многобройни езици, дори на такива с интелектуални затруднения.