Венцислав Кирков, бр. 15 на списание "Дипломация" - октомври - декември 2015
През 2007 г. Министерството на външните работи на България (МВнР) публикува Концепция за участието на България в международното сътрудничество за развитие. В този документ бяха ясно определени принципите, задачите и приоритетите на българската политика за развитие, включително и начините за финансиране. А финансирането предвиждаше участие на България в политиките за развитие чрез многостранни канали и по двустранна линия.
Многостранните канали са различни структури, имащи отношение към изпълнението на актуалните по това време Цели на хилядолетието за развитие: ООН агенции, МВФ или звена на ЕС, насочени към формирането и изпълнението на политики в областта на международното сътрудничество за развитие. Финансирането по двустранна линия описваше участие в малки проекти, които не се нуждаят от сериозни средства за изпълнение, участие в съвместни проекти с други международни донори или предоставяне на техническа помощ. Към онзи момент България е държава, която е съвсем наскоро приета в Европейския съюз и изглежда, че такъв подход за изразходване на средства по двустранна линия е разумен и създава условия за натрупване на опит за разгръщането на стройна и ефективна българска политика за развитие, която да кореспондира с общата външна политика на страната.
Наистина, участието в политиките за международно сътрудничество за развитие са един модерен и гъвкав инструмент на общата външна политика на страната. И тази възможност се вижда най-добре чрез изпълнението на съвместни проекти и програми по двустранна линия. Културното и историческото наследство на България дава възможност на страната да бъде позиционирана отлично в редица държави, в които водещите страни от ЕС нямат традиции. Следователно развиването на отношения по двустранна линия е израз на желанието на България да бъде съпричастна към проблемите на онези, с които имаме традиция на добро партньорство в политически, икономически или културен аспект.
Международните ангажименти на България за отделянето на средства по линия на сътрудничеството за развитие се определят като процент от брутния национален доход (БНД). Времево този ангажимент като процент е различен: до 2010 г. това трябва да представлява 0,17% от БНД, а в периода 2010-2015 г. съответно 0,33% от БНД. Таблица 1 представя процента, отделен за сътрудничество за развитие спрямо БНД според данни на Европейската комисия1:
| Година | 2007 | 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Цел | 0,17% от БНД | 0,33% от БНД | ||||||
| Отчетено | 0,06% | 0,04% | 0,04% | 0,09% | 0,09% | 0,08% | 0,10% | 0,08% |
В огромната си част изразходените средства са отчетени от вноските за членство на България в ЕС и преразпределени към различните структури на ЕК за изпълнение на външни политики. Ако разгледаме съотношението на отчетени средства по многостранни и двустранни канали ще установим, че фокусът върху двустранните канали е пренебрежимо малък
(Таблица 2: Съотношение на отчетените средства по многостранна и двустранна линия за последните 3 години).
| Година | 2012 | 2013 | 2014 |
|---|---|---|---|
| Многостранни канали | 99,59% | 99,30% | 97,97% |
| Двустранни канали | 0,41% | 0,70% | 2,03% |
Разбира се, наблюдава се тенденция за увеличаване на процента изразходени средства по двустранна линия и сравнението между последните две отчетени години (2013 и 2014 г.) показва увеличение по този показател близо 3 пъти. Въпреки това остава впечатлението за недостатъчно ползване на потенциала на сътрудничеството за развитие по двустранна линия.
В Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ (2013-2015 г.) по двустранна линия са приоритизирани партньори от страни в Западните Балкани, Черноморския регион и Средиземноморието. Основните области за подкрепа включват:
• Подпомагане на демокрацията
• Повишаване качеството на образованието
• Подкрепа на по-качествено здравеопазване
• Подкрепа на инициативи за разширяване на взаимната търговия и инвестиционната дейност
• Създаване на социално значима инфраструктура
Това позициониране взема предвид възможностите на страната като експертиза и нуждите на страните партньори в контекста на съществуващите отношения на политическо и стопанско ниво, което от своя страна позволява голяма географска и тематична вариативност. От тази гледна точка документът демонстрира разбиране за потенциала от развитие на контакти по двустранна линия. Този потенциал има значение за развитието на стопанските взаимовръзки, но и отговаря на нуждите на гражданите в такива държави, като двата процеса се допълват и
надграждат. На практика помощта за развитие има значение не само за страната бенефициент, но и за страната донор, като по този начин се постига наистина взаимоизгодно сътрудничество. От тази гледна точка помощта за развитие може да бъде разглеждана и като инвестиционен инструмент, и като механизъм за растеж на страната донор.
Въпреки демонстрираната визия, средствата за изпълнение на такава политика са малки и проблемите са от административно естество. През 2011 г. бе прието Постановление №234 на Министерския съвет, което урежда до голяма степен функционалното устройство при създаването и управлението на политиките за сътрудничество за развитие. И независимо че МВнР е посочено като принципал при формирането, мониторирането и изпълнението на такива политики, то не дава достатъчна яснота около финансирането на дейности по двустранна линия, а предвидените възможности следват тромава бюрократична процедура, която възпрепятства ефикасното изпълнение на такива дейности. Нещо повече – ролята на ключовите партньори от бизнес и неправителствения сектор не е достатъчно добре описана и дори подценена. В същото време новата парадигма за финансиране и отчитане на средствата в областта на сътрудничество за развитие се фокусира именно върху участието на тези партньори.
Всичко това е предпоставка за разработването на проект и приемането на рамков Закон за международното сътрудничество за развитие. Такъв закон би трябвало да определи пълноценното участие на българския бизнес и неправителствен сектор в разработването и изпълнението на политики за развитие, както и да предвиди ефективни процедури за отделянето на средства по двустранна линия. В дългосрочна переспектива това би дало възможност за обособяване и разширяване на структура към МВнР, която да контролира и направлява цялостния процес при участието на България в политиките за международно сътрудничество за развитие. Но освен законовата рамка са необходими и други дейности за по-ефективна координация. Това включва целенасочени действия за информиране на бизнес сектора за възможностите, които политиките за развитие предоставят. В рамките на Европейската година за развитие 2015 бяха представени резултатите от проучване сред 500 български фирми, което показва твърде ниско ниво на информираност за съществуването на такива възможности за участие. В същото време се отбелязва, че с получаването на информация по този въпрос представителите на бизнес средите повишават своя интерес към такъв тип сътрудничество. Второ проучване2, отново проведено в рамките на Европейската година за развитие 2015, показва, че младите хора на възраст 15-25 години виждат ролята на бизнеса като социално отговорен и подкрепящ ключови области като образование и здравеопазване в трети страни. Тази посока за популяризация на сътрудничеството за развитие определено би повишила нивото на подкрепа за такъв тип политики.
Наред с това координацията с неправителствените организации и академичните среди е задължителен елемент за цялостното изпълнение на политиките за развитие. В България има голям брой организации, които имат директен опит в изпълнението на проекти в приоритетни за страната региони, като са установени контакти с различни местни структури на гражданското общество или местни национални институции. Систематизирането на този потенциал би допринесъл за по-пълното отговаряне на нуждите на гражданския сектор в съответната страна,
както и за повишаването на авторитета на страната.
Тази синхронизация би следвало да бъде непосредствена задача на МВнР, още повече предвид новата глобална рамка за действие след приемането на Целите за устойчиво развитие през септември 2015 г. В тази рамка има принципно нов момент, тъй като тези цели не се отнасят само до страните от т.нар. Глобален юг, но и за развитите в сравнителен план държави. За страна като България това е възможност да развие взаимноизгодни партньорства чрез фокусиране върху двустранните канали за сътрудничество.
1 http://europa.eu/rapid/attachment/MEMO-15-4748/en/2014%20ODA%20tables%20attachment.pdf
2 Профил на глобалния млад гражданин, социологическо проучване сред 501 души, 20.10.-20.11.2015 г.
