www.safesex.bg

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Банер
Интервюта и други интересни материали
Интервюта и други интересни материали

Проф. Радка Аргирова - интервю

Prof. ArgirovaСофия, 28 юли 2015

Проф. д-р Радка Аргирова е завършила ВМИ – София и за кратко време е работила по разпределение в Окръжна болница – Габрово. След конкурс става редовен докторант по вирусология в Институт „Ивановски“ – Москва, където успешно защитава дисертация по животински ретровируси.  Завръща се в София и работи последователно в Института по онкология и Института по обща и сравнителна патология – БАН на модели миши и птичи ретровируси. В периода 1980 – 1981 г. е стипендиант на Фондация „Хумболт“ отново по ретровируси. Освен в Германия, е специализирала  в САЩ.

През 1985 г. след участие в специализиран конгрес в Хамбург, получава HIV  от проф. Роберт Гало, донася го в БАН и с това у нас се започва работата по СПИН. Пред 1987 г. се открива организираната от нея първа лаборатория по СПИН, в същата година у нас започва и контролът на кръвната банка за вируса. Впоследствие е представител на България, а после и на Източна Европа в Глобалната Програма по СПИН – Женева, експерт по оценка на националните програми на Конго, Филипините и др. За 2 години е зам.-министър на  здравеопазването, след това последователно  ръководи Лабораторията по ретровируси,  както и Лабораторията по херпесни и онкогенни вируси към Националния център по заразни и паразитни болести. След пенсионирането й от този Институт е поканена в болница „Токуда” като вирусолог в състава на клиничната лаборатория, където работи и досега.

Под нейно ръководство са защитени 7 дисертации и 12 дипломни работи по вирусология, автор е на над 100 статии , от 2000 г. и досега е председател на Научното Дружество по вирусология,  лектор в Медицинския Университет, Биологическия Факултет, член на постоянно действащи комисии към МЗ, МОН, МОСВ, постоянен дългогодишен консултант по вирусология на Р Казахстан. От 2011 г. е председател на медико-биологичната секция към Хумболтовия Съюз в България. Успешно работи с няколко неправителствени организации, сред които „Надежда срещу СПИН“ (на която е съосновател) и Българска Асоциация по семейно планиране и сексуално здраве.

Проф. Аргирова, Вие имате дългогодишен опит в областта на вирусологията, включително и извън България. Има ли с какво българският учен-вирусолог да подпомогне колегите си в други държави, по-специално страните от т.нар. „глобален юг”?

Ще започна отговора си на Вашия въпрос с един цитат от Хенри Кисинджър :“ На Юг не може да се случи нищо важно. Оста на историята започва в Москва, минава през Бон, после през Вашингтон, и стига до Токио. Това, което става на Юг е без всякакво значение”. (Не че обожавам и чета Кисинджър, но другите го четат, следователно трябва да се съобразяваме). Да, но на юг се „случват“ важни неща, засягащи цялото човечество – напр. епидемии – HIV/СПИН, Ебола, денга и др. – все вирусни инфекции (разбира се, има и бактериални и паразитни), но с тяхното диагностициране, лечение и особено профилактика е ангажирана голяма част от световната наука днес -  и от севера, и от юга. Българският учен-вирусолог може да помогне  конкретно с приложение на специфична диагностика с бързи тестове на терен, което е в пряка връзка с епидемиологичното разпространение на дадена инфекция, както и с много сериозни знания относно организиране на нови вирусологични лаборатории в места и територии, където такива липсват. Имам и примери от практиката – напр. аз бях специално поканена да организирам вирусологична лаборатория в Казахстан (отначало идеята беше за изследвания на HIV, после прерастна в по-широко-спектърна лаборатория). Вече 3 години лабораторията работи, неотдавна в швейцарско списание излязоха 3 научни статии по нови инхибитори на HIV от местни автори.

Продължение...
 

Надя Кънчева - Ландолт (интервю)

Nadia Kancheva Landolt

Бангкок, 15 юни 2015 

Д-р Надя Кънчева Ландолт завършва медицина в България с пълно отличие (златен Хипократ) през 1999 г., а след това специализира акушерство и гинекология. В този период тя работи за медицинския център на „Майчин дом” и като консултант на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве. През 2004 г. заминава за Афганистан като част от екипа на „Лекари без граници”. След това тя практикува в Мозамбик като част от същата организация и е медицински координатор на „Лекари на света” за Западния бряг и Газа. През 2009 г. се присъединява към екипа на HIV Netherlands Australia Thailand Research Collaboration (HIV-NAT) като лекар за клинични проучвания, където работи и до днес. През 2013 г. защитава докторска степен на тема „Репродуктивно здраве на ХИВ позитивни жени” към университета в Амстердам, Холандия. Надя е водещ автор и участник в редица проучвания от областта на ХИВ и репродуктивното здраве. Омъжена, с три деца.

 Надя, ти си човек с богат опит при осъществяването на хуманитарни дейности като лекар. Била си в различни страни с доста различна култура. Какви са най-големите предизвикателства пред хуманитарния работник?

Първата ми “мисия”, както се нарича, беше в Афганистан. През 2004 година заминах с „Лекари без граница” по проект за майчино и детско здравеопазване. Аз вече бях работила няколко години за тази организация в София по проекти за репродуктивно здраве и полово предавани болести, основно с подрастващи и ромско население. Назначението ми бе за 6 месеца, от които половината изкарах в Кабул, а другата половина във Фаизабад – град в североизточната част на страната, близо до границата с Таджикистан.

Афганистан е изключително сурово красива страна и също така изключително опустошена от военни конфликти през последните няколко десетилетия. Работейки като лекар, имах възможност да общувам с местните – било мои колеги от организацията или от афганистански болници, в които работихме, и, разбира се, с пациенти и техни близки, понякога с местните власти и религиозни лица. Като човек роден и израсъл в Европа, това е много различно и много специално преживяване. Например едно от нещата, което е много засегнато от конфликта, е образованието. До такава степен, че в някои от по-отдалечените райони на страната има хора, които не знаят какво е „лекар”, не знаят, че ако се разболеят има някой, който би могъл да знае как да им помогне. Като жена нямах проблем да консултирам местни жени; обаче някои от моите колеги-мъже, не бяха допускани до пациенти-жени от съпрузите им и цената за това бе живота на жените. Афганистан е сред страните с най-висока майчина смъртност в света (около 100 пъти по-висока отколкото в България). Мисията ми в Афганистан трябваше да бъде 6 месеца, но в град близо до Херат убиха 5 колеги от организация и не след дълго цялата мисия бе евакуирана.

Продължение...
 



Банер
Банер

Последни новини

Проучване на БАСП за позитивни мерки за раждаемост

София, 05 декември 2022 г.

Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) представи резултатите от национално представително проучване, извършено от KANTAR. Проучването е проведено през август 2022 г., сред извадка от 836 души от пълнолетното население и анализира мерките, които биха повлияли позитивно на раждаемостта.

Можете да видите проучването тук

 

 

 

 
Финална конференция по проект АРИЕ: ХЖХИВ и фитнес

София, 11 ноември 2022 г.

На 11 ноември 2022 г. в София се проведе финалната конференция по проект ARIE, подкрепен от програма Еразъм+ Спорт, който се ръководи от дългогодишния италиански партньор на БАСП ANLAIDS Lombardia. Останалите организации са от България, Гърция, Литва, Румъния и Словения. Дейностите са насочени към хората живеещи с ХИВ (ХЖХИВ), и цели разработването и въвеждането на фитнес програма и активен двигателен режим за тях. В България проектът беше координиран от Боян Младенов от екипа на БАСП. Сред участниците на конференцията имаше здравни специалисти, преподаватели от медицински университети, НПО партньори, представители на целевата група. От Българска страна най-силно впечатление направи презентацията на проф. Радка Аргирова “ХИВ, Ковид, маймунска шарка - какво още трябва да знаем”.
Проектът има за цел да насърчава физическата активност под формата на персонализирани насоки сред хора на възраст между 18 и 50 години, които живеят с ХИВ инфекция и които са на лечение, предлагайки иновативен фитнес протокол с цел да ги включи в умерена физическа активност.
Това е първият проект в Европа, специално насочен към хора живеещи с ХИВ и фитнес за насърчаване на здравословен начин на живот и добавяне на фитнес протоколи към ХИВ терапията.

 
Представяне на резултатите от регионално изследване и препоръки за СРЗ услуги в Европейския Парламент - проект „Младите говорят, младите избират“

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

През последните месеци на 2022г. партньорите по проект „Младите говорят, младите избират“, заедно с работна група експерти и млади хора, изработиха препоръки за промени в здравните и социални системи и подобряването на СРЗ услугите за младите хора след пандемията от Ковид 19.
Препоръките са насочени към международни и национални институции и бяха представени в Европейския парламент на 26 октомври 2022г. от младежи застъпници и експерти, с подкрепата на евродепутата Фред Матич. Трима представители на БАСП – Виктория Николова, Венелин Стойчев и Павлина Филипова участваха в срещата.

Банер

Интервюта и други интересни материали