www.safesex.bg

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Интервюта и други интересни материали
Интервюта и други интересни материали

Сътрудничеството за развитие и България

DiplomacyВенцислав Кирков, бр. 15 на списание "Дипломация" - октомври - декември 2015

През 2007 г. Министерството на външните работи на България (МВнР) публикува Концепция за участието на България в международното сътрудничество за развитие. В този документ бяха ясно определени принципите, задачите и приоритетите на българската политика за развитие, включително и начините за финансиране. А финансирането предвиждаше участие на България в политиките за развитие чрез многостранни канали и по двустранна линия.
Многостранните канали са различни структури, имащи отношение към изпълнението на актуалните по това време Цели на хилядолетието за развитие: ООН агенции, МВФ или звена на ЕС, насочени към формирането и изпълнението на политики в областта на международното сътрудничество за развитие. Финансирането по двустранна линия описваше участие в малки проекти, които не се нуждаят от сериозни средства за изпълнение, участие в съвместни проекти с други международни донори или предоставяне на техническа помощ. Към онзи момент България е държава, която е съвсем наскоро приета в Европейския съюз и изглежда, че такъв подход за изразходване на средства по двустранна линия е разумен и създава условия за натрупване на опит за разгръщането на стройна и ефективна българска политика за развитие, която да кореспондира с общата външна политика на страната.
Наистина, участието в политиките за международно сътрудничество за развитие са един модерен и гъвкав инструмент на общата външна политика на страната. И тази възможност се вижда най-добре чрез изпълнението на съвместни проекти и програми по двустранна линия. Културното и историческото наследство на България дава възможност на страната да бъде позиционирана отлично в редица държави, в които водещите страни от ЕС нямат традиции. Следователно развиването на отношения по двустранна линия е израз на желанието на България да бъде съпричастна към проблемите на онези, с които имаме традиция на добро партньорство в политически, икономически или културен аспект.

Продължение...
 
 

Как раят се превръща в ад за мишките, а може би и за хората

Cover photoПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК

 

Проф. Радка Аргирова - интервю

Prof. ArgirovaСофия, 28 юли 2015

Проф. д-р Радка Аргирова е завършила ВМИ – София и за кратко време е работила по разпределение в Окръжна болница – Габрово. След конкурс става редовен докторант по вирусология в Институт „Ивановски“ – Москва, където успешно защитава дисертация по животински ретровируси.  Завръща се в София и работи последователно в Института по онкология и Института по обща и сравнителна патология – БАН на модели миши и птичи ретровируси. В периода 1980 – 1981 г. е стипендиант на Фондация „Хумболт“ отново по ретровируси. Освен в Германия, е специализирала  в САЩ.

През 1985 г. след участие в специализиран конгрес в Хамбург, получава HIV  от проф. Роберт Гало, донася го в БАН и с това у нас се започва работата по СПИН. Пред 1987 г. се открива организираната от нея първа лаборатория по СПИН, в същата година у нас започва и контролът на кръвната банка за вируса. Впоследствие е представител на България, а после и на Източна Европа в Глобалната Програма по СПИН – Женева, експерт по оценка на националните програми на Конго, Филипините и др. За 2 години е зам.-министър на  здравеопазването, след това последователно  ръководи Лабораторията по ретровируси,  както и Лабораторията по херпесни и онкогенни вируси към Националния център по заразни и паразитни болести. След пенсионирането й от този Институт е поканена в болница „Токуда” като вирусолог в състава на клиничната лаборатория, където работи и досега.

Под нейно ръководство са защитени 7 дисертации и 12 дипломни работи по вирусология, автор е на над 100 статии , от 2000 г. и досега е председател на Научното Дружество по вирусология,  лектор в Медицинския Университет, Биологическия Факултет, член на постоянно действащи комисии към МЗ, МОН, МОСВ, постоянен дългогодишен консултант по вирусология на Р Казахстан. От 2011 г. е председател на медико-биологичната секция към Хумболтовия Съюз в България. Успешно работи с няколко неправителствени организации, сред които „Надежда срещу СПИН“ (на която е съосновател) и Българска Асоциация по семейно планиране и сексуално здраве.

Проф. Аргирова, Вие имате дългогодишен опит в областта на вирусологията, включително и извън България. Има ли с какво българският учен-вирусолог да подпомогне колегите си в други държави, по-специално страните от т.нар. „глобален юг”?

Ще започна отговора си на Вашия въпрос с един цитат от Хенри Кисинджър :“ На Юг не може да се случи нищо важно. Оста на историята започва в Москва, минава през Бон, после през Вашингтон, и стига до Токио. Това, което става на Юг е без всякакво значение”. (Не че обожавам и чета Кисинджър, но другите го четат, следователно трябва да се съобразяваме). Да, но на юг се „случват“ важни неща, засягащи цялото човечество – напр. епидемии – HIV/СПИН, Ебола, денга и др. – все вирусни инфекции (разбира се, има и бактериални и паразитни), но с тяхното диагностициране, лечение и особено профилактика е ангажирана голяма част от световната наука днес -  и от севера, и от юга. Българският учен-вирусолог може да помогне  конкретно с приложение на специфична диагностика с бързи тестове на терен, което е в пряка връзка с епидемиологичното разпространение на дадена инфекция, както и с много сериозни знания относно организиране на нови вирусологични лаборатории в места и територии, където такива липсват. Имам и примери от практиката – напр. аз бях специално поканена да организирам вирусологична лаборатория в Казахстан (отначало идеята беше за изследвания на HIV, после прерастна в по-широко-спектърна лаборатория). Вече 3 години лабораторията работи, неотдавна в швейцарско списание излязоха 3 научни статии по нови инхибитори на HIV от местни автори.

Продължение...
 

Надя Кънчева - Ландолт (интервю)

Nadia Kancheva Landolt

Бангкок, 15 юни 2015 

Д-р Надя Кънчева Ландолт завършва медицина в България с пълно отличие (златен Хипократ) през 1999 г., а след това специализира акушерство и гинекология. В този период тя работи за медицинския център на „Майчин дом” и като консултант на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве. През 2004 г. заминава за Афганистан като част от екипа на „Лекари без граници”. След това тя практикува в Мозамбик като част от същата организация и е медицински координатор на „Лекари на света” за Западния бряг и Газа. През 2009 г. се присъединява към екипа на HIV Netherlands Australia Thailand Research Collaboration (HIV-NAT) като лекар за клинични проучвания, където работи и до днес. През 2013 г. защитава докторска степен на тема „Репродуктивно здраве на ХИВ позитивни жени” към университета в Амстердам, Холандия. Надя е водещ автор и участник в редица проучвания от областта на ХИВ и репродуктивното здраве. Омъжена, с три деца.

 Надя, ти си човек с богат опит при осъществяването на хуманитарни дейности като лекар. Била си в различни страни с доста различна култура. Какви са най-големите предизвикателства пред хуманитарния работник?

Първата ми “мисия”, както се нарича, беше в Афганистан. През 2004 година заминах с „Лекари без граница” по проект за майчино и детско здравеопазване. Аз вече бях работила няколко години за тази организация в София по проекти за репродуктивно здраве и полово предавани болести, основно с подрастващи и ромско население. Назначението ми бе за 6 месеца, от които половината изкарах в Кабул, а другата половина във Фаизабад – град в североизточната част на страната, близо до границата с Таджикистан.

Афганистан е изключително сурово красива страна и също така изключително опустошена от военни конфликти през последните няколко десетилетия. Работейки като лекар, имах възможност да общувам с местните – било мои колеги от организацията или от афганистански болници, в които работихме, и, разбира се, с пациенти и техни близки, понякога с местните власти и религиозни лица. Като човек роден и израсъл в Европа, това е много различно и много специално преживяване. Например едно от нещата, което е много засегнато от конфликта, е образованието. До такава степен, че в някои от по-отдалечените райони на страната има хора, които не знаят какво е „лекар”, не знаят, че ако се разболеят има някой, който би могъл да знае как да им помогне. Като жена нямах проблем да консултирам местни жени; обаче някои от моите колеги-мъже, не бяха допускани до пациенти-жени от съпрузите им и цената за това бе живота на жените. Афганистан е сред страните с най-висока майчина смъртност в света (около 100 пъти по-висока отколкото в България). Мисията ми в Афганистан трябваше да бъде 6 месеца, но в град близо до Херат убиха 5 колеги от организация и не след дълго цялата мисия бе евакуирана.

Продължение...
 



Банер
Банер

Последни новини

Социални и здравни послания в ромските махали чрез театър

София, 31 юли 2019 г. 

В последния ден на юли квартал „Факултета” бе посетен от Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес. Стартирахме с високи топки -  „Ромео и Жулиета” и „Дон Кихот”. Ромската актриса Наталия Цекова постави забавно и поучително представление с участието на талантливи деца и младежи от квартала, в което изкуството се преплете със социални и здравни послания. Ромео и Жулиета показаха ползата от семейното планиране, контрацепцията и здравното образование и говориха в мерена реч за вредата от отпадането от училище, ранните бракове и раждания на деца от деца. Участниците изпълниха и кратки скечове със същите послания, развенчавайки митове и издигнаха силата на личния пример. Дон Кихот разясни някои от общностите специфики, и стимулира кратка сценична дискусия кой от кого трябва да взима пример по отношение на здравето и здравната превенция. Между скечовете и сцените от пиеси участниците споделяха свои лични истории, свързани със здравето и семейното планиране. В края на самата пиеса те издигнаха няколко плаката с послания по същата тема, като обобщение на представеното: „Аз имам мечти и цели”, „Аз не съм инкубатор за бебета”, „Питай – има кой да ти каже”. Публиката оцени високо посланията и хумористичния елемент в скечовете и сцените от пиеси.

 
Успешно изкласиха възпитаниците на първата Академия по здравно образование

София, 17 юни 2019 г

Понеделник, 17 юни. Първият ни випуск на Столична академия по здравно образование показа пред съученици, учители, директори, педагогически съветници, родители и подкрепящи институции какво може. Тържественото събитие се състоя в актовата зала на 1 СУ. Младите хора от 1 СУ, 1 АЕГ, ПГТМД, 144 СУ и 119 СУ, се разделиха в три отбора както ги определи жребият и представиха темите "Пубертет и съзряване", "Превенция на нежелана бременност и половопреносими инфекции" и "Превенция на зависимости". Много сме щастливи, че и нашето видео за пубертета бше част от „веселбата”. Иначе презентациите предизвикваха активната намеса на публиката. Кулминацията беше изненада за всички - бяхме посетени от "Господари на ефира", които подсилиха ефекта на предизвикателството.

 
БАСП събра екипите от София, Ямбол и Монтана на работна среща

Вършец, 10-12 май 2019

От 10 до 12 май във Вършец БАСП проведе работна среща по проекта „Моето тяло, моите права”, финансиран като част от глобалната програма „МСД за майките”. Водещи на срещата бяха Радосвета Стаменкова, Венци Кирков и Боян Младенов от офиса на БАСП, а участниците бяха координаторите на дейностите, здравните медиатори и социални работници от проектните локации: Ямбол –с. Кукорево, с. Хаджидмитрово, с, Веселиново и с. Завой, Монтана  - кв. Огоста и кв. Кошарник, и София – кв. Факултета и кв. Филиповци. В рамките на работната среща бяха обсъдени теоретични и реални казуси от работата с представители на маргинализирани групи на терен по теми като хигиена, здравни послания и кампании, превенция на ППИ, семейно планиране и контрацепция. Работещите на проектните локации в Ямбол и Монтана споделиха опита си от този и предишни проекти за работата на терен с представители на маргинализирани групи, какви са предизвикателствата и успешните подходи за постигане на най-добри резултати. Петър Цветанов, координатор на проекта в Монтана, направи запомняща се обучителна сесия по темата „Групи за самопомощ”, а колегите му от Монтана и Ямбол „изиграха” интересни практически казуси. Колегите им от София поставиха за обсъждане теоретични постановки, които биха могли да възникнат в течение на работата.

Банер

Интервюта и други интересни материали