www.safesex.bg

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Банер
Общи :: Растеж на помощите и залез на хуманитаризма

Растеж на помощите и залез на хуманитаризма

Лансет, 23.01.2010

 

Представете си ситуацията в Хаити: семейства, живеещи направо върху замърсени от нечистотии бунища, без никакви надеждни източници на храна и вода и на практика без достъп до здравеопазване.Този сценарий разкрива положението в Хаити преди земетресението, което изпрати тази бедна, раздирана от конфликти страна като топ новина директно в заглавията на международните медии.
В момента непосредсвена цел на хуманитарните помощи, международнте организации, правителствата и неправителствените организации (НПО)  е мобилизиране на усилията, но също така и борбата за позиции, всяка твърдейки, че прави най-много за оцелелите при земетресението.
Някои агенции дори заявяват, че са в авангарда на усилията за хуманитарни действия в Хаити. Фактически, както е видно, ситуацията в Хаити е хаотична, опустошителна и всичко друго, но не и координирана.
Много е казано за изпълнението и развитието на хуманитарните усилия в Хаити. От изключително значение е непосредствените нужди на хората там да бъдат посрещнати днес – незабавно. Но е скандално, че именно сеизмичното разместване на тектоничните плочи постави Хаити в центъра на вниманието на международните медии.

Политическата реторика е добре позната: печеленето на точки във вътрешен и международен план по време на кризи и бедствия е обичайна практика, използвана от много правителства и политици. Но в тази опасна и неморална игра има много губещи, особено откакто правилата включват поставяне нуждите на отчаяните хора в зависимост от субективното определяне на цената.
Нека се върнем 5 години назад до слабия международен отзвук на катастрофалното земетресение в Пакистан. Само през последните 2 седмици наводнение остави без покрив 30 000 души в Кения и 4 000 в Албания, а в Йемен,  Демократична Република Конго и Сомалия хиляди  хора бяха евакуирани поради продължителните бойни действия.

Всички международни организации, включително Международната Продоволствена Програма на ООН, наскоро се оттеглиха от Сомалия – една от страните, славещи се с най-големи бзчинства в света и с популация сходна по численост на тази в Хаити. Невероятно изглежда международните организации и националните правителства да се състезават за внимание в ръководенето на усилията за хуманитарни помощи в Сомалия. Причините за тяхното бездействие в момента са с най-нехуманен характер.
Многократно е фокусирано вниманието на факта, че когато се гледа през кривата призма на политиката, икономиката, религията и историята, животът на някои се оценява като по-важен, от този на други – положение, което не е повлияно от невинните, медиите и от нас включително.

Тази тъжна ситуация е резултат от косвената йерархия на кризисните ситуации, по-късно повлияни от изкуствени критерии, такива като дали бедствията имат природен характер или са причинени от хората. Както таз-седмичното специално издание, посветено на яростния конфликт и здравеопазването, показва, нуждите на хората от здравеопазване  в териториите, засегнати от конфликт, са непрекъснато подценявани.

Политиците и медиите се превръщат в лесни мишени за критика. Но има и друга група, включена в хуманитарната помощ при бедствия, която до голяма степен успява да избегне обществен контрол – секторът за хуманитарна пиомощ, днес без съмнение индустрия със свои собствени права.
Секторите за взаимопомощ и хуманитарните организации извършват изключителна работа в трудни ситуации. Но някои благотворителни организации могат още повече да подобрят своята ползотворна дейност. Лансет наблюдаваше агенциите за хуманитарна помощ и неправителствените организации в продължение наняколко години, а също така провеждаше  разговори с членове на персонала, рабодещ за крупни благотворителни организации. Няколко теми изпъкват при тези разговори.
Големите агенции за взаимопомощ и хуманитарните организации са често в противоборство помежду си. Заразени от вътрешната сила на политиката и отблъскващите характеристики, наблюдавани в много от крупните корпорации, големите агенции за взаимопомощ могат да бъдат обладани от стремеж към трупане на пари чрез своите усилия за привличане на средства.

Медийното покритие е основна цел на тяхната дейност.

И може би най-неприятно от всичко е това, че усилията за хуманитарна помощ в този бранш понякога са конкурентни и се характеризират със слабо сътрудничество между агенциите, включително и малки родни благотворителни организации, които могат да имат по-добре изградена мрежа в засегнатите страни и по този начин са по-пригодни незабавно да осъществят разпределянето на извънредна хуманитарна помощ.

Вземайки под внимание кризата в Хаити, може би изглежда непростимо да контролираме и критикуваме мотивите и действията на хуманитарните организации. Но както и всяка друга индустрия, индустрията за взаимопомощ трябва да бъде изследвана, не само във финансово отношение, каквато е практиката в момента, но и по отношение на това как действа тя от най-високо до най-ниско ниво.

Изглежда все по-очевидно, че някои агенции действат понякога по-скоро в свой собствен интерес, отколкото в интерес на индивидите, на които твърдят, че помагат. Макар че много агенции вършат значима работа, хуманитарианизма вече не е в духа на много от организациите в тази индустрия.
За хората от Хаити и други, живеещи при сходни условия на разруха, хуманитарианизма е най-съдбоносната мотивация и средство за намеса.

 

Банер
Банер

Последни новини

„Моето тяло, моите права”: здравните медиатори от община Ямбол за работата си в условията на извънредно положение

Ямбол, май 2020г.

Родителите са безработни. Един от братята преди дни се е прибрал от чужбина. За съжаление – без пари. Никой от семейството няма право да излиза. Поставени са под карантина. Един ден, докато работи в кабинета си, Кина Асенова чува неистов рев на улицата. Излиза да провери какво става, и вижда шестгодишното им дете да се тръшка на земята и да крещи истерично. Разбира, че момчето много иска вафла, а възможност да получи няма... Отива до магазина, купува за семейството кутия с вафли и им занася. „На следващия ден започнахме раздаването на храни. Разпределяхме ги на хората без да гледаме какъв е техният етнос. Давахме и за психично болните, на хора с различни заболявания.”  
Кина е здравен медиатор от 2008 г., но с хората работи активно по различни проекти от 2000 г. Имат й доверие. Заедно с Атанаска Мутафова, Асен Стоянов, Атанас Атанасов, Иван Иванов и медиаторите от Община Тунджа ежедневно обхождат и селата Кукорево, Козарево, Веселиново, Дражево, Хаджидимитрово.  Ангажирани са по цял ден. Дори в събота и неделя. „Откакто обявиха епидемията с Ковид-19 всеки ден сме на терен, разясняваме на хората каква е ситуацията, обясняваме им защо е важно да си стоят по домовете. Наблюдаваме завърналите се от чужбина и следим дали спазват карантината. Почти във всички села имаме такива хора.”

 
"Моето тяло, моите права" – успехи и предизвикателства

За работата на здравните медиатори от Монтана в условията на извънредно положение
Монтана, март–май 2020г.

Петър Цветанов, Соня Руменова и Валя Александрова са здравни медиатори в Община Монтана. Тримата в екип изпълняват дейности по проекта на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) – „Моето тяло, моите права” (2018–2021). Освен в тяхната, пилотно се работи в още две български общини: Ямбол и София. Проектът се осъществява в партньорство с организации от Сърбия и Румъния. Изпълнява се с координиращата роля на Международната федерация по семейно планиране и е подкрепен от програмата за социално отговорен бизнес на компанията МСД чрез тяхната кампания "МСД за майките". Основната цел на инициативата е подобряване на условията за осигуряване на качествени услуги в областта на семейното планиране за уязвими общности и изграждане на капацитет на общностите по места.
Соня е здравен медиатор от 2013 г. Завършила е икономика. Омъжена с две деца: момче и момиче: „Преди няколко години ромските жени от квартала ни не ходеха на профилактични прегледи. Една част бяха неосигурени, а други просто живееха със своите предразсъдъци и страхове. По проект на българо-швейцарската програма ЗОВ на  бяхме наели двама акушер-гинеколози, които посещаваха здравния център в квартала по график. Тогава оформихме и местна женска група за взаимопомощ, където отначало плахо, но в последствие все по-уверено започнахме да говорим за прегледи, контрацепция, семейно планиране, превенция на полово-предавани инфекции... Жените от групата започнаха постепенно да се отърсват от своите страхове.”

 
Партньорство за учене и действие: усилия за гарантирана устойчивост

София, 12 февруари 2020 г.

Поредна среща на Партньорство за учене и действие (и първа за 2020 година) се проведе в София на 12 февруари 2020. Работната програма включваше преглед на извършеното по проекта до момента, фиксиране на конкретни бъдещи дейности и определяне на малки работни групи за работа по различните стратегически направления.
Представителите на организациите и институциите, които присъстваха, споделиха работните си планове и възможността за включване на други членове на ПУД в тях. Част от споделянето беше свързано със зачестилите напоследък фалшиви новини, включително по темите на работната група. Атмосферата на събитието беше едновременно делова и със силно изразено усещане за сплотеност и добро сътрудничество. В дебатите по време на срещата бяха засегнати важни актуални теми като повишаване на медийната и дигитална грамотност на децата и предизвикателствата, които срещаме в работата си с дългогодишни учители. Стана дума за формираща се мрежа от деца и млади хора с иновативен модел на управление, която ще има за цел намаляване на агресията на деца, настанени в резидентни услуги. Разговаряхме за това как да фокусираме работата си, за да имат усилията ни гарантирана устойчивост; за научния и изследователски подход и за партньорствата на регионално и национално ниво; за необходимостта заедно да работим за промяна на средата.

Банер

Общи :: Растеж на помощите и залез на хуманитаризма