Терминът "сексуално предавани инфекции" (СПИ) се използва от сравнително неотдавна за обозначаване на група заразни заболявания, причинявани от различни микроорганизми (бактерии, вируси, гъбички) и имащи различни клинични прояви и здравни последици. Общото за групата, която включва над 20 болести, е предаването им по полов път. Някои от тях като сифилис, хепатит В и СПИН могат да се предават и по кръвен и "вертикален" път (от майка на детето й вътреутробно или по време на раждането), но основният начин за запазване на причинителите на СПИ е предаването на заразата от инфектиран на здрав човек чрез сексуален контакт. Ефективността на половия път на предаване за просъществуване на причинителите на СПИ се подчертава от факта, че повечето от тях съпътствуват човечеството от векове.
Пет от полово преносимите болести (сифилис, гонорея, шанкроид, лимфогранулома венереум и гранулома ингвинале), известни най-отдавна, се наричат все още "венерически". По традиция и науката, която изучава СПИ се нарича венерология, а лекарите, специализирани в лечението им - венеролози. Венерологията се е обособила като самостоятелен дял на медицината през 15 век, когато сифилисът е придобил небивало разпространение в Европа. Поради разнообразните клинични прояви на това заболяване всички СПИ са били считани за сифилис.