Терминът "полово предавани инфекции" (ППИ) се използва от сравнително неотдавна за обозначаване на група заразни заболявания, причинявани от различни микроорганизми (бактерии, вируси, гъбички) и имащи различни клинични прояви и здравни последици. Общото за групата, която включва над 20 болести, е предаването им по полов път. Някои от тях като сифилис, хепатит В и СПИН могат да се предават и по кръвен и "вертикален" път (от майка на детето й вътреутробно или по време на раждането), но основният начин за запазване на причинителите на ППИ е предаването на заразата от инфектиран на здрав човек чрез сексуален контакт. Ефективността на половия път на предаване за просъществуване на причинителите на ППИ се подчертава от факта, че повечето от тях съпътствуват човечеството от векове.

Пет от полово предаваните болести (сифилис, гонорея, шанкроид, лимфогранулома венереум и гранулома ингвинале), известни най-отдавна, се наричат все още "венерически". По традиция и науката, която изучава ППИ се нарича венерология, а лекарите, специализирани в лечението им - венеролози. Венерологията се е обособила като  самостоятелен дял на медицината през 15 век, когато сифилисът е придобил небивало разпространение в Европа. Поради разнообразните клинични прояви на това заболяване всички ППИ  са били считани за сифилис.

Вирусен хепатит - тип В

Това е една от най-разпространените полово предавани инфекции.

Причинител - вирус (НВV).

Пътища на предаване - аналогични на пътищата на предаване на НІV-инфекцията, но за разлика от нея хепатит В се предава и при тесен битов контакт.

Полов път - НВV се излъчва във високи концентрации със семенната течност и вагиналните секрети. Всичко казано за рисковете от НІV-инфекция при хомо- и хетеросексуалните контакти   важи в още по-голяма степен за НВV. За разлика от НІV е възможно заразяване и с "дълбока", засмукваща целувка.

Кръвен път - изследването на всяка единица дарена кръв прави кръвопреливането още по-безопасно отколкото е за НІV, тъй като тестът за НВV открива специфичен белтък на самия вирус, а не антитела към него. Рискът от заразяване с НВV при различни манипулации, свързани с увреждане целостта на кожата е още по-висок отколкото при НІV, тъй като в 1 мл кръв има 100 пъти повече вирусни частици и НВV се запазва значително по-дълго жизнеспособен върху инструменти и пособия като игли, самобръсначки, ножици, гребени и т.н. Поради това инфектираността сред инжектиращите се наркомани е много висока.

Път "майка-дете". Рискът да се зарази едно дете по време на раждането от майка-носителка на НВV е между 20 и 90% в зависимост от това дали вирусът се размножава активно или не, което може да се докаже със серологични тестове. Заразяването става при попадане на НВV с кръвенистите отделяния от родовите пътища през лигавицата на очите, други лигавици и охлузвания по кожата на плода.