Терминът "сексуално предавани инфекции" (СПИ) се използва от сравнително неотдавна за обозначаване на група заразни заболявания, причинявани от различни микроорганизми (бактерии, вируси, гъбички) и имащи различни клинични прояви и здравни последици. Общото за групата, която включва над 20 болести, е предаването им по полов път. Някои от тях като сифилис, хепатит В и СПИН могат да се предават и по кръвен и "вертикален" път (от майка на детето й вътреутробно или по време на раждането), но основният начин за запазване на причинителите на СПИ е предаването на заразата от инфектиран на здрав човек чрез сексуален контакт. Ефективността на половия път на предаване за просъществуване на причинителите на СПИ се подчертава от факта, че повечето от тях съпътствуват човечеството от векове.
Пет от полово преносимите болести (сифилис, гонорея, шанкроид, лимфогранулома венереум и гранулома ингвинале), известни най-отдавна, се наричат все още "венерически". По традиция и науката, която изучава СПИ се нарича венерология, а лекарите, специализирани в лечението им - венеролози. Венерологията се е обособила като самостоятелен дял на медицината през 15 век, когато сифилисът е придобил небивало разпространение в Европа. Поради разнообразните клинични прояви на това заболяване всички СПИ са били считани за сифилис.
Най-честите сексуално преносими инфекции
Сифилис (Syphilis, Lues)
Причинител - спираловиден микроорганизъм, способен да се придвижва активно през лигавиците и кожата.
Пътища на предаване - основно полов (придобит сифилис), път "майка-дете" (през плацентата - вроден сифилис). Възможно е и заразяване с целувки, както и и при орален секс. Най-силно заразни са болните с първичен и вторичен придобит сифилис, когато количеството на микроба в измененията по кожата и лигавиците е най-голямо.
Инкубационен период (време от заразяването до появата на първите симптоми) - средно 3-4 седмици.
Симптоми:
-"Твърдият шанкър" (Ulcus durum) е първата и задължителна проява на първичния сифилис. Появява се на мястото на "входната врата" на микроба - по главичката или тялото на пениса, вулвата, ануса, ректума, шийката на матката, устните, езика, сливиците и др. Представлява кръгла или овална, неболезнена раничка с големина 5-20 мм, гладки като изрязани с бръснач краища, лъскаво медночервено дъно и хрущялна плътност при опипване. В редки случаи има повече от една раничка. Седем до десет дни след това задължително се увеличават лимфните възли в близост до раничката - в свивките на бедрата, шията и т.н. Те са твърди и неболезнени. При нелекувани болни шанкърът заздравява за 4-8 седмици.
Обриви по кожата (розовочервени) и лигавиците - появяват се около 6 седмици след появата на твърдия шанкър при нелекуване или неправилното му лекуване. Те са неболезнени, несърбящи, на големина от лещено до царевично зърно и известяват преминаване на болестта във втория й стадий (вторичен сифилис). Задържат се 2-3 седмици. При нелекуване се появяват нови обриви през различни периоди от време (седмици до месеци). През целия втори стадий лимфните възли по цялото тяло са увеличени.
- След третата година от заразяването при нелекуваните настъпва третият стадий на сифилиса, при който се развиват тежки поражения на кожата и могат да бъдат засегнати всички телесни органи и системи (нервна, сърдечно-съдова и т.н.).
Диагностика
Ранното обръщане към венеролог е от решаващо значение за поставянето на бърза диагноза и правилно лечение не само на болния, но и на половите му партньори. Пълно излекуване се постига при първичния и вторичния сифилис, а лечението на партньорите в инкубационния период предотвратява болестта.
Шанкроид (Chancroid, мек шанкър)
Причинител - стрептобацил (хемофилус)
Предаване - чрез сексуални контакти. Жените са обикновено безсимптомни носители, поради което изглежда като че ли боледуват само мъже.
Инкубационен период - 2-3 дни.
Симптоми - противоположни на тези при сифилиса: множество болезнени язвички с неправилна форма, подкопани ръбове, неравно дъно и мека основа в областта на гениталиите, ануса и т.н. В 1/2 от случаите има увеличение на съседните лимфни възли, които са болезнени, меки и често в тях се образува гнояща фистула.
Диагностика - Клиничната диагноза се потвърждава микроскопски от гной.
Генитален херпес
Това е най-разпространената в развитите страни СПИ, протичаща с разязвявания.
Причинител - херпесен вирус-тип 2 (HSV-2) и понякога - тип 1 (HSV-1)
Предаване - обикновено чрез сексуален контакт.
Инкубационен период - 4 до 7 дни след сексуалния контакт.
Симптоми:
На мястото на входната врата по лигавицата или кожата на половите органи (главичката на пениса, препуциума, вулвата, вагината, шийката на матката), лигавицата на ректума или кожата около ануса се появяват сърбеж и смъдене, последвани от зачервяване и образуване на групичка от малки мехурчета, които се разязвяват. Язвичките са кръгли, повърхостни и силно болезнени. Няколко дни след появата им върху тях се образуват корички и те заздравяват за около 10 дни. Лимфните възли в свивките на бедрата са леко увеличени и болезнени. Ако язвичките не заздравеят в продължение на няколко седмици, трябва да се извърши изследване за инфектираност с НІV.
Херпесната инфекция е хронична. Вирусите се запазват в латентно ("дремещо") състояние в нервните възли на сетивните нерви на поясната част на гръбначния мозък, акивират се през различни периоди от време и описаното "излизане на херпес" се повтаря.
При разсейване на вируса чрез кръвта могат да възникнат преходни възпаления на нервната система, които при лица с имунен дефицит протичат тежко.
Диагностика - Клиничната диагноза е обикновено достатъчна, но може да бъде потвърдена чрез лабораторни методи.
Генитални брадавици (Condylomata acuminata)
През последните петнадесетина години тази СПИ придоби особено широки размери в някои икономически развити страни и предизвиква особена загриженост като евентуално предраково състояние.
Причинител - човешки папилома вирус (НРV).
Предаване - чрез сексуални контакти.
Инкубационен период - 1 до 6 месеца след заразяването.
Симптоми - Първоначално брадавиците представляват дребни, меки, влажни, розови или червени надигнати петънца, които нарастват бързо на височина, при което стават "висящи" (образува се "краче"). Обикновено са разположени по няколко на малък участък и наподобяват цветно зеле. Появяват се най-често по влажни и топли повърхности - под препуциума, браздата около главичката на пениса, в отверстието на уретрата, вулвата, вагиналната стена, шийката на матката, ректума и т.н.
Диагностика
Характерният външен вид на гениталните брадавици е обикновено достатъчен за поставяне на диагноза, но трябва да се изключат наблюдаваните при вторичния сифилис плоски кондиломи, а при разположение върху шийката на матката - неоплазма.
Гонорея (Gonorrhea, трипер)
Причинител - бъбрековидни микроби (гонококи), често разположени вътреклетъчно в левкоцитите, намиращи се в секрета от половите органи на заразените.
Предаване - чрез сексуални контакти. Жените могат да са безсимптомни носители на гонококите в продължение на седмици и месеци и да предават заразата при сексуални контакти.
Инкубационен период: при мъжете от 2 до 14 дни, а при жените - 7 до 21 дни след заразяването.
Симптоми:
При мъжете отначало се появява леко парене при уриниране и няколко часа след това - затруднено уриниране и гноен жълто-зелен секрет от уретрата. По-нататък позивите за уриниране стават чести, а количеството на отделената урина - малко. Едно от най-сериозните усложнения при несвоевременно или неправилно лечение е епидидимитът (възпаление на надсеменниците), който е обикновено едностранен. При двустранно възпаление може да настъпи стерилитет.
При жените симптомите са леки, но в отделни случаи могат да се наблюдават затруднено уриниране и гнойно течение. Най-често се засягат шийката на матката и маточните тръби, чието възпаление води нерядко до сраствания, стерилитет, извънматочна бременност и други усложнения.
И при двата пола е възможно развитие на ректална гонорея с отделяне на гноен секрет от ануса, както и гонококов фарингит (заразяване при орогенитален секс). Възможно е развитие на артрити, очни и други усложнения.
Диагностика:
При болшинството мъже е възможно незабавно лабораторно потвърждение на диагнозата чрез микроскопско наблюдение на натривка от секрета на уретрата. При жените това е възможно в около 60% от случаите. При отрицателен резултат се прави посявка на специална хранителна среда и отговор се получава за около 3 дни.
Негонококови уретрити и цервицити - това са вероятно най-честите СПИ, чиито причинители доскоро не бяха известни.
Причинители - микроби, заемащи междинно място между бактериите и вирусите, наречени хламидии причиняват над половината от негонококовите уретрити у мъжете и повечето от негонококовите уретрити и цервицити при жените.
Път на предаване - полов (причинителите се намират в гениталните секрети)
Инкубационен период:
При мъжете - 7 до 28 дни след заразяването.
При жените е трудно да се установи, тъй като повечето инфекции са безсимптомни или слабо изразени.
Симптоми:
При мъжете симптомите са близки до тези на гонореята, но обикновено по-слаби и често са по-изразени рано сутрин, когато отверстието на уретрата може да е слепнало от засъхнали секрети. Секретите са обикновено оскъдни и могат да бъдат както прозрачни, така и гноевидни. При ректални или орални контакти могат да са налице възпаление на правото черво или фарингит. Нелекуваната инфекция може да доведе до епидидимит и стесняване на уретрата. Друго сериозно усложнение при младите мъже е т.нар. синдром на Райтер, включващ уретрит, полиартрит и възпълителни процеси на очите.
При жените инфекцията е най-често безсимптомна, но могат да се наблюдават парене при уриниране, често уриниране, болки при полов акт и др. При възпаление на шийката на матката, от нея се отделя характерен жълт слузесто-гноен секрет. Като усложнение може да настъпи възпаление на маточните тръби.
Диагностика:
Понастоящем вече съществуват модерни методи за лабораторна диагностика на хламидиалната инфекция.
Трихомониаза
Причинител - Trichomonas vaginalis, обитаващ гениталния тракт на лица и от двата пола.
Път на заразяване - полов.
Симптоми:
Около 20% от жените в детеродна възраст развиват трихомониаза. Началото е типично - появява се изобилно, пенесто, зелено-жълто вагинално течение, придружено от сърбеж и възпаление на вулвата и перинеума, затруднено уриниране и болки при сексуално сношение. В някои от случаите течението е слабо. Много жени са безсимптомни носители дълго преди да развият симптоми.
При мъжете инфекцията е обикновено безсимптомна. Някои могат да имат бързопреходно течение, парене при уриниране и често уриниране, по-изразени рано сутрин. Възможни усложнения са епидидимитът и простатитът.
Диагностика:
Клиничната диагноза при жените се потвърждава лесно чрез микроскопско изследване на намазка от вагиналния секрет, а при мъжете е възможно по същия метод при изследване на секрет, взет рано сутрин. По време на лечението болните не трябва да имат сексуални контакти. Всички техни полови партньори трябва да бъдат изследвани и лекувани.
Хламидия
Хламидията е болестотворна бактерия, която причинява възпаление на половите и отделителните органи. Хламидиалната инфекция може да протече по три различни начина:
- Бактерията се размножава активно, появява се течение и парене при уриниране. Възпалява се и маточната шийка. Тези симтоми се появяват 5 до 12 дни след заразяването, а понякога и значително по-късно.
- Бактерията се размножава бавно, но няма никакви явни симптоми.
- Бактерията се размножава бавно, без външни симтоми. Инфекцията е скирта, но може по всяко време да се активира от други дразнители.
Ако не се лекува своевременно, хламидиалната инфекция може да доведе до възпаление на яйчниковите тръби, а то от своя страна - до стерилитет или проблеми по време на бременността.
Бактериална вагиноза
Болестотворният организъм се нарича гарднерела. Заболяването се развива, когато тези бактерии започнат да се размножават по-бързо от нормалното. Появява се сивкаво, воднисто течение, което има остър мирис на риба, особено след полов акт, понеже се осъществява химическа реакция.
Гарднерелата се разпространява само по полов път. При мъжете се среща много рядко, но те са преносители.
Кандидоза
Болестотворният организъм Candida albicans се намира в тялото на всеки човек. Размножителният му процес може да излезе извън контрол в различни случаи:
- при бременност
- наличие на други вирусни заболявания
- прием на определени антибиотици
- диабет
- полов контакт със заразен
Симптоми на кандидозата са зачервяване и сърбуж по вулвата, вагината, пениса или ануса; белезникаво вагинално течение с неприятна миризма; болка при миене или по време на полов акт. Кандидозата може да се разпространява не само по полов път. Диагнозата се поставя чрез микробиологично изследване.
