Д-р Мария Пишмишева1, Елица Голкочева-Маркова2, проф. Радка Аргирова3
1–Началник Инф. Клиника, МБАЛ – Пазарджик,
2_Нац. Референтна Лаборатория по хепатити, Отдел по вирусология, Нац. Център по заразни и паразитни болести, София,
3_Сектор „Имунология и молекулярно-биологична диагностика, Аджибадем СитиКлиник ДКЦ Токуда - София
Въведение: По данни на Европейския Център за превенция и контрол на болестите (ECDC) инфекцията с хепатит Е в Европа през последните години е нарастнала повече от 10-кратно – от 514 случая през 2005, в 2015 г. те вече са 5617 . Повод за безпокойство е, че тестирането, диагностицирането и надзора на HEV се извършва практически само в 20 Европейски страни /България не е сред тях/. Профилът на болния с клинично проявен хепатит Е в Европа е причинен от HEV – генотип 3 и може да се определи като мъж на възраст около и над 50 години, често с предшестващи чернодробни заболявания и отрицателни маркери за другите вирусни хепатити. Броят на заразените лица нараства и в страни без епидемиологичен надзор на инфекцията. Цел на настоящия обзор е популяризиране на HEV инфекцията сред медицинската общественост у нас, нейното диагностициране, усложнения, лечение. Надяваме се в близко бъдеще тази инфекция да бъде включена в епиднадзора на страната наравно с останалите хепатитни вируси.
