Модерната медицина надвива магьосничеството
Medical News Today, 23 март 2010
През очите на западния свят вярата в свръхестествените сили е нещо често срещано в Гана и в други африкански страни. Смъртта, болката и болестите често бива приписвани на магията. Над 30 процента от живеещите там вярват, че тези зли сили може да са отговорни за разпространението на ХИВ/СПИН.
При срещата си със свои колеги от Гана професорът и социолог Кнуд Кнудсон от Университета в Ставангер бе изправен пред предизвикателства от интелектуално естество. „Разпространението на СПИН обикновено е по-голямо в по-бедните региони. С по-ниските си доходи, липсата на образование и високото ниво на неграмотност северните райони на Гана традиционно са по-бедни от южните. Въпреки това хората в най-далечната източна част на страната изглежда имат по-добро разбиране за истинския механизъм на инфекцията в основата на ужасната епидемия,” каза Кнудсен.
Докторантът от Гана Филис Антуи и Кнуд Кнудсен са разгледали данни от Проучването на демографията и здравеопазването в Гана от 2003 г., включващо 10 000 участници и от двата пола на възраст между 15 и 49 г. Освен фертилността и семейното планиране в Гана, проучването е проследило информираността и поведението на хората към СПИН и към други полово предавани инфекции. На участниците в анкетата са задавани въпроси за алтернативни модели на предаване на инфекциите, което е позволило на проучващите да сравнят техните разбирания с информацията в съвременната медицина.
Традиционните вярвания са подценени
Кнудсен смята, че вярата в магьосничеството като причина за разпространение на СПИН е подценен фактор при разработването на здравни програми. Прилагането на стандартните програми е трудно, ако хората не разбират как се предава инфекцията. ”Като цяло за ганайците магьосничеството е факт от ежедневието им. Жените, които са обявени за вещици, често биват прогонвани и принуждавани да живеят в специални села. Много хора ги съжаляват, но това като че ли не променя вярата им във вещерството като част от бруталната реалност,” казва Кнудсен.
Изглежда хората могат да живеят и в традиционния, и в модерния свят. Може да са християни или мюсюлмани и въпреки това да продължават да вярват в древните си убеждения. „Те може и да слушат свещеника, но те слушат и местния шаман. Ако човек се разболее консултацията с лекар не винаги е първият му избор.”
Да видиш означава да повярваш
Хората, живеещи в по-бедните северни райони, са имали възможността да се възползват от предишни медицински инициативи. Това би обяснило готовността им да се доверят на медицинския опит. Дългосрочни здравни програми са провеждани в Горния източен район, години преди той да бъде засегнат от епидемията от СПИН.
„Подкрепата от страна на местните водачи и старейшините на селото е от решаваща важност при започването на нови инициативи,” отбелязва професор Кнудсен. ”Когато хората разберат, че научно основаният медицинският модел работи, те обикновено го приемат.”
Голямо натоварване за обществото
Въпреки че Гана не е сред африканските страни, които са най-засегнати от епидемията от ХИВ/СПИН, проблемите там си остават сериозни. Около 3 процента от населението е заразено, което е сравнително нисък дял в сравнение с други страни в Субсахарска Африка, обяснява Кнудсен.
Но за хората в Африка има по-висок риск да умрат от тази болест, което отново влошава отрицателния й ефект. Децата и възрастните рядко се заразяват със СПИН, по-скоро това са мъже и жени на възраст между 24 и 40 години. В резултат на това има села, където децата се отглеждат от възрастните и местната икономика е в стагнация.
ХИВ/СПИН предполага допълнително натоварване и за здравните работници. Вместо да понасят тежките условия на работа в Африка, висококвалифицираните лекари отиват в Лондон и Ню Йорк, където имат възможност да получат по-добра работа и по-високо заплащане. Освен това съвременната медицинска помощ е скъпа. В Гана постоянно текат дискусии за това как трябва да бъдат лекувани пациентите и как да бъдат покривани разходите.
Добри примери
Между учените и здравните организации от различните страни няма консенсус за това какъв е най-добрият начин за борба с ХИВ/СПИН в Африка, споделя наблюденията си професор Кнудсен. Въпреки това заедно със съавторката си Филис Антуи, която е опитен здравен администратор и учителка в Училището по обществено здраве, той е свидетел, че биват полагани успешни усилия.
Г-ца Антуи дава Навронго и Горния източен район като примери за успех в резултат на дългогодишни усилия. „Тези примери могат да ни научат как да създадем по-качествено здравно образование,” казва Кнудсен. Според него здравното образование в Африка често се характеризира със западен подход от типа „отгоре-надолу”. Голям брой кампании са демонстрирали ограниченото разбиране на международните организации на африканския начин на мислене, твърди той.
Той дава като пример за по-добър подход местните танцови групи, като тези в Гана. Според Кнудсен те са доказали своята ефективност, особено при адресирането на младите хора. ”Като страна с високо ниво на неграмотност Гана има богата устна традиция. Като съчетават това с традиционните танци тези групи успешно промотират здравното образование в селските райони,” казва Кнудсен.
